Как са го направили големите инвеститори? Част 5

Как са го направили големите инвеститори? Част 5

В умовете ни често правенето на „големи пари“ е нещо като магическо творчество. То е запазено за хората с късмет, тези, които мислят по-различно, онези, които работят неуморно и почти без да спят, всички, които не се отказват от мечтата си (и, естествено, имат такава). Редица курсове, книги и програми са фокусирани върху това, как човек да се научи да мисли и действа като богатите. Много от техните истории обаче изобщо не започват по-различно от историята на повечето хора на планетата. Просто не са се примирявали само с това, което имат, не са обръщали толкова внимание на мнението на останалите и не са се примирявали с мисълта, че повече не може. Следващите разкази са за най-обикновени хора, които все пак са се справили – без летящ старт от голямо наследство и без необичаен късмет, който да ги изстреля в големия бизнес.

Секретарката, която превърна 180 долара от три акции в 7 милиона

През 1931 г. момиче на име Грейс Гронър започва работа като секретарка в американската компания за здравословни продукти Abbott Labs. Три години по-късно тя успяла да си купи със спестявания три акции на фирмата, в която работи. Всяка от тях струвала по 60 долара, общо 180 долара, което по онова време възлизало на малко повече от една средна месечна заплата. Единственото, което Гронър направила след това, е да не продава акциите, като реинвестира всеки цент от дивидентите от тях. По този начин до смъртта си 75 години по-късно тя успяла да се сдобие с над 100 000 акции, възлизащи на 7 млн. долара. През годините пазарувала от разпродажби и продължила да живее в малка едностайна къщичка. Понякога е просто въпрос на време, търпение и дисциплина.

Жената, която тайно копирала инвестиционната стратегия на шефа си

Второ доказателство, че и секретарките имат шанс да станат милионери. Всеки ден Силвия Блум пътувала с метрото до местоработата си в една адвокатска кантора. Освен стандартната секретарска работа Блум се грижела и за административната част при инвестициите на шефа си. Силвия Блум внимателно наблюдавала стратегията и начина му на взимане на решения, а след това копирала всичко със съвсем скромни собствени средства. Тя работила в кантората 67 години, като за това време натрупала 9 млн. долара. След смъртта си оставила основната част от богатството си за благотворителност, а състоянието й било изненада за всички нейни близки и приятели.

От Burger King до луксозен автобизнес или как проблемите се превръщат в успехи

Американецът Майк Фетър обичал да се занимава с тунинговане и редизайн на коли в свободното си време, когато не бил на работа в Burger King. Научил се да имитира Fioro и Lamborghini и препродавал преправените автомобили с малка печалба. Скоро обаче получил предписания за преустановяване на незаконните си дейности от двете автомобилни компании. Вместо да прекрати хобито си обаче, Майк решил просто да започне да създава собствени автомобилни дизайни. В момента разработваните от него уникати се продават на цени от 125 хил. до 500 хил. долара. „Аз съм живото доказателство, че всеки от нас може да има всичко, което иска. Просто си поставете цел и работете за нея. Може да не я постигнете толкова бързо, но ако продължите да действате, това ще се случи“, казва Майк.

Човекът, който превърна личните си принципи в световен бранд

В средата на миналия век Джон Пол Деджория, син на имигранти в САЩ, живее в колата си и работи каквото намери – мие чинии, разнася и продава вестници и поздравителни картички. Деджория обаче си имал собствена фикс идея и не понасял факта, че козметичните компании тестват продуктите си върху животни. През 80-те Деджория и неговия приятел Пол Мичъл взели заем от 700 долара, с който започнали да правят шампоани, които не се тествали върху животни. В началото продавали от врата на врата, а днес Paul Mitchell Systems е иконичен бранд за козметика, която не само не се тества върху животни, но и през десетилетия води активна кампания останалите конкуренти също да преустановят практиката.

Диджеят, който трансформира всички „Не“-та в „Да“

Диджей Халед е син на палестински емигранти, който успява от продавач в магазин за музика да израсне до световно известен хип-хоп изпълнител и собственик на звукозаписно студио. По думите му стратегията, с която всеки може да постигне мечтата си, е да не обръща внимание на хората, които не вярват в успеха му. „Непрекъснато ми казваха „Не“. Просто взимах всяко от тези не-та и ги превръщах в „Да“. Пазете се от хората, които твърдят, че нищо няма да постигнете. От човека, който смята, че не заслужавате повишението в работата. От онзи, който стои в ъгъла и ви завижда“.

Forever 21 започва от малко магазинче на сърцат кореец емигрант

Когато южнокореецът До Уон Чанг пристига в Лос Анджелис преследвайки американската мечта, първата работа която си намира, е мияч на чинии в кафене. До Уон няма образование, нито пък съпругата му, двамата почти не говорят английски в началото. Втората му работа е да пълни колите на бензиностанция, за да връзват двата края. Той обаче е наблюдателен и дружелюбен. Когато до колонката спирала скъпа кола с елегантен мъж, той си говорел с клиента и го разпитвал за професията му. Скоро си направил изводите, че доста често богатите хора се оказват от бизнеса с конфекция. Затова сменил бензиностанцията с не по-престижна работа – продавач в магазин за дрехи. Там обаче кореецът изучавал активно детайлите, като за разлика от колегите му се стараел така, сякаш магазинът е негова собственост. Скоро шефовете го забелязват и повишават, а няколко години по-късно До Уон Чанг успели да спестят 11 хил. долара и отворили собствено магазинче на име Forever 21. Вероятно е излишно да допълваме, че това в момента е една от най-известните вериги за конфекция днес.

Човекът, който просто се влюбил в кафето

Хауърд Шулц признава, че като малък не му е и минавало през ума, че ще притежава империя за кафе. Единствената му мечта е да прилича на другите хора. Хауърд израства в бедно работническо семейство и по думите му растял с постоянното чувство, че между семейството му и „нормалните“ хора лежи невидима граница. Сякаш всички останали имали повече пари и щастие. Хауърд е първият в семейството, който успява да завържи колеж, а първата му работа е в магазинче за кафе в Сиатъл на име Starbucks. След две години Хауърд Шулц отива на екскурзия в Италия, където се сблъсква със съвсем различна култура, където пиенето на кафе е ритуал на пиедестал. Затова решава да пресъздаде усещането и в родната си Америка. След като се връща напуска Starbucks и основава собствена кафетерия на име Il Giornale. След пет години се връща към първата си любов Starbucks, успява да купи магазина и марката, а останалото е просто страст и история.

Ако има една обща линия между тези истории е, че ако си мечтаете за големи печалби от инвестиции, трябва да започнете от една малка; ако искате да притежавате верига магазини, просто започнете с един; ако имате хоби, разработете го до бизнес. Иначе казано, първите малки стъпки са не по-малко важни от голямата визия. Може да видите и историите в Първа, Втора, Трета и Четвърта част на поредицата.

Повечето от тези успешни стратегии започват със съвсем малка инвестиция. Ако и вие имате нужда от такава, не се колебайте да финансирате първата си стъпка с „Credissimo до заплата“ или „Credissimo плюс“. Първият е на стойност до 800 лв. и 0% лихва в гратисния период за всеки първи и пети (връщате колкото сте взели), а вторият е до 3000 лв. и възможност за разсрочване до 24 месеца. Личната ви успешна история може да започне точно сега!



Обратно към всички

Прочети още